Българите пак пътуват, но истеричните цени не им позволяват да харчат повече
Разходите за отмора в действителност намаляват с към 5% спрямо година по-рано
Мечтата на туристическия отрасъл пандемията най-сетне да свърши и хората да пътуват свободно за почивки и екскурзии, се е изпълнила. Но резултатът от това е никакъв, защото истеричните цени не разрешават на почиващите да харчат кой знае какъв брой повече от преди, демонстрират данни на Национален статистически институт за разноските за туризъм на популацията, оповестени в петък.
През четвъртото тримесечие на 2022 г. пътуванията на българите са се нараснали с 28,1% в съпоставяне със същото тримесечие на 2021 година
Но в това време междинният разход е съвсем същият както година по-рано.
Ако за отмора в България през миналата зима българинът е харчил приблизително по 208,83 лева, година по-късно тази сума е повишена на 232,60 лева Номинално това е нарастване с 11%, само че в случай че се вземе поради, че инфлацията за същия интервал е била 16,9%, в реалност той е понижил харчовете с към 5%.
Най-вероятно това се дължи на скъпата храна - когато българинът летува или върви на ски курорт в България, най-големият му разход е храната, която е 35% от всичките му разноски.
Когато върви на отмора в чужбина, храната съставлява 30,8% от всичките му разноски. По-голям дял тогава заемат заплащанията за транспорта, които образуват 32% от всички.
В България даже хотелското настаняване е повече като дял от изхарченото, в сравнение с в чужбина, без значение че като безспорна сума нощувките у нас може би костват по-евтино. Когато българинът почива у нас, разноските за настаняване са 23% от всичките, а когато е в чужбина - единствено 16,9%.
Когато почива в чужбина, българинът харчи приблизително по 663,40 лева, а година по-рано - 625,72 лева Увеличението е едвам с 6 % при 16,9% инфлация за този интервал, т.е. и в чужбина българинът на процедура е свил разноските.
Съвсем друго е сравнението сред 2019 и 2020 година През 2020 година за едно летуване българинът е правил с 18% повече разходи спрямо миналата година в изискванията на дефлация.
Мечтата на туристическия отрасъл пандемията най-сетне да свърши и хората да пътуват свободно за почивки и екскурзии, се е изпълнила. Но резултатът от това е никакъв, защото истеричните цени не разрешават на почиващите да харчат кой знае какъв брой повече от преди, демонстрират данни на Национален статистически институт за разноските за туризъм на популацията, оповестени в петък.
През четвъртото тримесечие на 2022 г. пътуванията на българите са се нараснали с 28,1% в съпоставяне със същото тримесечие на 2021 година
Но в това време междинният разход е съвсем същият както година по-рано.
Ако за отмора в България през миналата зима българинът е харчил приблизително по 208,83 лева, година по-късно тази сума е повишена на 232,60 лева Номинално това е нарастване с 11%, само че в случай че се вземе поради, че инфлацията за същия интервал е била 16,9%, в реалност той е понижил харчовете с към 5%.
Най-вероятно това се дължи на скъпата храна - когато българинът летува или върви на ски курорт в България, най-големият му разход е храната, която е 35% от всичките му разноски.
Когато върви на отмора в чужбина, храната съставлява 30,8% от всичките му разноски. По-голям дял тогава заемат заплащанията за транспорта, които образуват 32% от всички.
В България даже хотелското настаняване е повече като дял от изхарченото, в сравнение с в чужбина, без значение че като безспорна сума нощувките у нас може би костват по-евтино. Когато българинът почива у нас, разноските за настаняване са 23% от всичките, а когато е в чужбина - единствено 16,9%.
Когато почива в чужбина, българинът харчи приблизително по 663,40 лева, а година по-рано - 625,72 лева Увеличението е едвам с 6 % при 16,9% инфлация за този интервал, т.е. и в чужбина българинът на процедура е свил разноските.
Съвсем друго е сравнението сред 2019 и 2020 година През 2020 година за едно летуване българинът е правил с 18% повече разходи спрямо миналата година в изискванията на дефлация.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ